Гипсокартонът намира широко приложение в сферата на строителството в последните години. Той се използва за направата на вътрешни преградни стени и други видове прегради за закрити пространства, окачени тавани и други.
В някои случаи с полагане на гипсокартон се спестява грубото шпакловане на стените (тухлени, каменни, от итонг, стоманобетон и други) и се осигурява вътрешна топлоизолация. Във всички тези случаи плоскостите се монтират по подходящ начин, така че да са закрепени устойчиво.
Най-често се използват метални рамки, за които се захващат платната, но също така е популярен и методът, при който гипсокартонът директно се лепи върху стената. Този метод изисква опитност, добра организация и прецизност, тъй като свързващото вещество бързо съхне и в последствие не са възможни корекции на вече залепените платна.
При стоманобетонови стени не е препоръчително да се лепи гипсокартон, тъй като свързващото вещество не може проникне в бетона и да направи добра спойка. На мазилка също не трябва да се лепи, тъй като мазилката лесно може да падне заедно с цялата гипсокартонова стена. В този случай се използват метални рамки и закрепване с дюбели и други подобни конструкции.
Трябва се има предвид и това, че гипсокартонът не дава надеждна звуко и шумоизолация, затова ако търсим този ефект, трябва да се заложи допълнителен изолационен слой – най-често минерална или каменна вата.
Изолация с гипсокартон може да се приложи и на външни стени (от към тяхната вътрешна страна). Сравнено с външните термоизолации, този метод има своите предимства и недостатъци. От една страна отнема от чистата жилищна площ между 5 и 8 см (с включена конструкция за закрепяне и изолационни слоеве) и задължително трябва да се направи с метална рамка, в противен случай лепилото изпълнява ролята на термо мост и предава ниските външни температури към вътрешността на жилището, а което идеята за топлоизолация се обезсмисля.
Вътрешната топлоизолация не е ефективна ако има наличен мухъл и вече е избила влага по стените на вътрешните помещения. В този случай ако се направи подобен род изолация, тя само ще влоши проблема и ще даде възможност мухълът още по-солно да се развие под и в самата гипсокартонова стена, което е силно нежелано и опасно за здравето на обитателите и ползвателите на помещението. В такива случаи на наличен мухъл най-ефективна е външната топлоизолация.
От друга страна, предимствата на вътрешната топлоизолация с гипсокартон е по-ниската цена за изпълнение, сравнено с цената на външната топлоизолация. Стените в жилището стават идеално прави и в тях по-лесно предварително могат да се заложат кабели за различните комуникации, вместо да се копаят каналчета в самата стена.
Подобен ремонт с монтаж на вътрешна изолация може да се извършва целогодишно без оглед на сезона и времето навън, без да са необходими скелета и алпийски способи за монтаж, а самата изолация е добра и надеждна, въпреки че както вече споменахме, не бива да се прилага при вече налични мухъл и влага, за да не се получи симптома на ”болните сгради”.
Този термин е добил популярност в Америка, където поради голямото количество на сглобяеми къщи, е голям процентът на къщите, които поради не добра изолация и липса на ефикасна проветривост в помещенията, в комбинация с висока влага, сградите мухлясват, мухълът прониква в самите стени и сградите стават опасни за своите обитатели.
При подобен проблем единственото решение е подмяна на засегнатите стени, а в най-тежките случаи – изграждане на къщата наново. За щастие у нас този проблем не е толкова голям, но имайки предвид какво се случва при вече налична влага и мухъл, трябва внимателно да се подхожда към изолациите в тези случаи – ние знаем как.
Когато е качествено монтиран и шумоизолитан, гипсокартонът е ценен за разпределение на вътрешните пространства. Той е лек материал и често се използва при преустройства на вътрешните помещения и за различни други цели на интериорния дизайн.